Отвъд ESG: Кога устойчивостта започва да променя основния модел на работа

Българската мрежа на Глобалния договор на ООН представи "Синя книга на устойчивостта в България" - аналитично и практическо издание, представящо конкретни бизнес казуси в 5 направления, следващи бизнес логиката на компаниите и сферите, в които те оказват въздействие: управление и риск; хора и култура; операции и природен капитал; иновации и растеж; общности и въздействие.

Синята книга на устойчивостта в България се издава по повод 15 години от създаването на Българската мрежа и има амбицията да прерасне в платформа за обмен на знания и практически решения, които показват как устойчивостта се превръща от ценност в измеримо конкурентно предимство и управленски модел.

"2025 година никак не беше лесна. Имаше много политически атаки, все по-малко ресурси, доста отпор отвъд океана към темата за устойчивостта, Европейската комисия не улесни цялата тази тенденция. Но да се надяваме, че 2026 г. ще ни донесе повече надежда, вече има много повече яснота откъм регулации, а и много повече компании вече са надскочили момента, в който единствено се стремят да спазват регламентите. Напротив - те искат да правят много повече. Изминалата година беше преломна - Глобалният договор навърши 25 години. В този период корпоративната устойчивост или отговорното бизнес поведение устоя. Колкото и да се променя това поведение, ние ще продължим да работим по такъв начин, че компаниите да бъдат успешни, обществото да има ползи и да запазим синята си планета - оттам идва и наименованието Синя книга", заяви изпълнителният директор на Българската мрежа на глобалния договор Дарина Георгиева.

Бизнесът продължава да инвестира в устойчивостта

След представянето на Синята книга бе проведена и панелна дискусия, фокусирана върху промяната на бизнес моделите, възникването на нови бизнеси, активното управление на риска и дългосрочната конкурентоспособност на компаниите, отвъд традиционните ESG политики.

Разговорът бе модериран от Божидара Живкова, главен редактор на ESGnews.bg и член на Контролния съвет на Синята книга на устойчивостта в България.

В дискусията взеха участие Антоанета Стоянова, директор "Устойчиво развитие" в SOF Connect; Валери Говедаров, мениджър "Устойчивост и кръгова икономика" в Кауфланд България; Димо Колчев, изпълнителен директор на Eldrive; Калина Трифонова, заместник-председател на Съвета на директорите на EVN Bulgaria; Калин Маринов, ръководител "Международни отношения, стратегическо развитие и ESG" в Главболгарстрой холдинг.

"Бизнесът продължава да инвестира в устойчивостта. И въпреки, че миналата година имаше известно отстъпване по отношение на регулациите, истината е, че Европа не се отказва от климатичните си цели, а напротив - просто дава малко въздух на бизнеса, за да се подготви за тези регулации, тъй като те са доста сложни за изпълнение от малките и средните предприятия, които преобладават и в България, и в ЕС. В този ход на мисли, платформи като ESGnews.bg и Синята книга са изключително важни, защото в България има твърде малко информация за добрите практики, инвестициите и иновациите на бизнеса", заяви в началото на разговора Божидара Живкова.

След това всички участници споделиха практически примери за това как устойчивостта се интегрира в стратегическото управление, инвестиционните решения и оперативната ефективност на компаниите. Сред ключовите въпроси, които бяха обсъдени, най-интересните бяха: как устойчивостта вече променя бизнес моделите и ускорява прехода към кръгова икономика; къде се намира възвръщаемостта от устойчивите инвестиции; как компаниите управляват ESG рисковете и очакванията на заинтересованите страни; кога устойчивостта престава да бъде проект и се превръща в част от стратегическото управление; как устойчивите инвестиции се аргументират пред бордове и финансови екипи. Също така и петимата гости определиха ESG като ДНК на всяка една от компаниите, които представляват.

"Дано Синята книга бъде пример и повод за стимул и за други компании да тръгнат уверено по пътя на устойчивостта", заяви Калина Трифонова.

Отвъд устойчивостта - променя ли се моделът на работа?

Участниците в дискусията бяха помолени да кажат кога устойчивостта престава да бъде допълнение към бизнеса и започва да променя основния модел на работа.

"Сигурен съм, че всяка компания в процеса на развитието си, е съблюдавала устойчиви практики, дори те да не са били предмет на изискване на дадена регулация - например развитие на служителите или взаимодействие с местните общности. Това, разбира се, се променя много в последните години, тъй като в тази област навлизат все повече стандарти", заяви Калин Маринов от Главболгарстрой холдинг.

Изпълнителният директор на Eldrive Димо Колчев разказа за един определен елемент, който му е направил впечатление при прилагането на ESG практики:

"В компаниите с чужд мениджмънт, които дойдоха в България, принципите за устойчивост бяха вплетени в управлението от първия ден. На нас ни отне известно време за пренастройка на мисленето. И сега вече не става въпрос единствено за изпълнение на регулации и регламенти. Убеден съм, че вече действаме с идея да бъдем устойчиви независимо от правилата."

Калина Трифонова подчерта, че работата на EVN Bulgaria е тясно преплетена с устойчивите практики, свързани с околната среда, биоразнообразието, взаимодействието с местните общности, с развитието на кадрите.

"Ние имаме Кодекс за поведение от поне 15 години. Сега успяхме да поставим всичко в една рамка, за да се вижда по-лесно колко много е направено в това отношение", заяви тя.

"Ритейлът е лицето на Кауфланд България. Ако това лице не е хубаво, не е чисто - то ще се види много бързо. Осма поредна година Кауфланд България е най-добър работодател. Ние имаме 70 магазина на територията на България. И нямаме друг избор, освен да спазваме стриктно правилата за устойчивост. ESG практиките никога не са спирали да действат в Кауфланд България, те са условие за съществуването на компанията" , каза на свой ред Валери Говедаров.

"На нас, като нова компания, ни отне време да превърнем устойчивостта в ангажимент на всеки служител. В началото мислеха, че ESG екипът ще е някакъв малък отдел и няма да се меси в работата на останалите. Отне много време, усилия и обучения, за да може всеки отдел, всяко звено да си поеме отговорността и ангажиментите в своята сфера. Когато това стана, нещата се сглобиха и се получиха", разказа и Антоанета Стоянова от SOF Connect.

Възвръщаемост на устойчивите инвестиции

Как се възвръщат устойчивите инвестиции - това беше друг важен въпрос, на който участниците в дискусията дадоха отговор.

"Да си устойчив и да инвестираш в бъдещето има цена. Със сигурност това не са малко средства, но е факт, че все повече инвеститори обръщат внимание на различни фактори, като доколко се спестява при производствения процес генерирането на въглеродни емисии, доколко се използват първични материали. При нас в Главболгайстрой холдинг добавената стойност се вижда на по-късен етап. При една устойчива инвестиция, естествено, финансовата част на резултатите има основна тежест. Но това, което я определя като успешна, е дали създава една по-голяма визия и какъв е дългосрочният ѝ ефект", заяви Калин Маринов.

"Всяко ново начало е трудно, заради различни специфики, регулации, нагласи на потребителите. При нас има един особен момент - Eldrive вече е компания на десет години, а всъщност сме на етап стартъп фаза. Във всеки един момент трябва да сме адвокати на целия процес и да изпреварваме събитията. Хем трябва да има достатъчно зарядни станции, хем не трябва да напълним страната с едни "скъпи паметници". Специфичният характер на тези инвестиции води до това, че резултатите се появяват доста често там, където не ги очакваме", каза Димо Колчев.

"В EVN ние сме убедени от нуждата на устойчиви инвестиции. Нещо повече, при нас важи правилото, че всъщност всяка инвестиция трябва да има устойчив характер. Биоразнообразието и опазването на околната среда при нас вървят ръка за ръка с вземането на бизнес решенията. Инвестициите в устойчивост не се изплащат, те се отплащат. Кога - с течение на времето, затова става въпрос и за устойчивост, ние търсим дългата линия във времето", заяви Калина Трифонова и посочи за пример инициативата на компанията за опазване на популацията на белия щъркел в България.

"В Кауфланд България се минава през много таблици, много цифри, за да се стигне до вземането на едно устойчиво решение. То обаче трябва да е цялостно. Не може да се гледа само един параметър - например социалния ефект, или пък въздействието върху околната среда. Действаме в синергия, за да може да се стигне до успешен край. Резултатите от инвестициите в устойчивост не се виждат днес или утре, те са видими в бъдещето", посочи Валери Говедаров.

"Разбира се, че възвръщаемостта е важна за финансовите директори и за борда. Въпреки, че ни управлява зелен инвестиционен фонд, ние винаги трябва да докажем, че дадена инвестиция има възвръщаемост. Много често ползите са косвени. За нас, като летище, основният фокус е върху пътниците. Като инвестираме в зелена инфраструктура, печелим ползи за нашите клиенти - те попадат в една приятелска, приветлива и отговорна среда. Същото важи и за служителите - те пък са в една тиха и сигурна среда. По този начин са доволни и пътниците, и служителите, което създава добавена стойност. Иначе за зелените инвестиции, които водят до декарбонизация, ние имаме отделен протокол. Иначе инвестициите в устойчивост се измерват по същия начин, както обикновените инвестиции - в пари", сподели Антоанета Стоянова.

В края на дискусията всички участници се обединиха, че компания, която не инвестира в устойчивост в следващите години, рискува да изчезне от пазара.

"Такива компании рискуват бизнеса си, пропускат възможности и в крайна сметка ще се сблъскат със затваряне на врати", гласеше обобщеният отговор на панелистите.