Хипертропичният климат в Амазонка може да предизвика масово измиране на дървета

Амазонската тропическа гора може да развива климат, невиждан на Земята от десетки милиони години. В ново проучване се твърди, че регионът се приближава до това, което учените наричат ​​"хипертропичен" климат - по-горещо, по-сухо и по-нестабилно състояние, което може да предизвика масово измиране на дървета и да отслаби един от най-важните уловители на въглерод на планетата, съобщава Евронюз.

Авторите на изследването предупреждават, че без рязко намаляване на емисиите на парникови газове, Амазонка може да преживява до 150 дни "гореща суша" (периоди на интензивна сухота, влошена от екстремни горещини) всяка година до 2100 г.

Това включва месеците, които съставляват пика на влажния сезон, като март, април и май, като подобни крайности са практически нечувани днес.

"Когато се случат тези горещи суши, говорим за климата, който свързваме с хипертропична гора. Това е отвъд границата на това, което сега считаме за тропическа гора", казва водещият автор Джеф Чембърс, професор в Калифорнийския университет в Бъркли.

Как учените откриха точката на пречупване на Амазонка?

Водено от изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли, изследването се основава на повече от 30 години данни за температура, влажност, почвена влажност и интензитет на светлината от изследователски участъци северно от Манаус в централна Бразилия.

Сензори, инсталирани в стволовете на дърветата, са позволили на екипа да наблюдава как дърветата реагират на нарастващата топлина и намаляващата влажност. По време на скорошните засушавания, причинени от Ел Ниньо, изследователите са идентифицирали две основни точки на стрес.

Когато почвената влажност спада до приблизително една трета от нормалните нива, много дървета затварят порите на листата си, за да запазят вода. Това прекъсва способността им да абсорбират въглероден диоксид, от който се нуждаят, за да изградят и възстановят тъканите си.

Продължителната топлина след това е довела до образуването на мехурчета в сока, нарушавайки транспорта на вода в процес, който изследователите сравняват с емболия - внезапно запушване на кръвоносен съд, което води до инсулт.

Бързорастящите видове с ниска дървесна плътност са особено уязвими, умирайки в по-голям брой от дърветата с висока дървесна плътност, казват изследователите.

"Това означава, че вторичните гори може да са по-уязвими, защото те имат по-голям дял от тези видове дървета. Това са гори, които са се регенерирали естествено след щети, причинени от хора или природни явления", посочва Чембърс.

Изследователите са открили същите предупредителни знаци на множество места и при суши. Това означава, че Амазонка вероятно реагира на топлина и сухота по подобен, предвидим начин.

Въпреки че годишната смъртност на дърветата в Амазония в момента е малко над 1%, изследователите смятат, че тя може да се повиши до около 1,55% до 2100 г. Въпреки че може да изглежда като малка промяна, увеличение от само половин процентен пункт в гора с размерите на Амазония представлява огромен брой загубени дървета.

Какво е "хипертропичен" климат и защо е важен?

Авторите определят хипертропиците като региони, по-горещи от 99% от историческия тропически климат и характеризиращи се с много по-чести и интензивни суши.

Такъв климат няма равен в съвременната история. Той е бил открит само в тропиците, когато Земята е била много по-гореща преди между 10 и 40 милиона години.

За разлика от днешните тропически зони, където температурите остават относително стабилни, а циклите на валежите поддържат гъста растителност през цялата година, хипертропичният климат би довел до екстремни горещини, продължителни сухи сезони и потенциал за мощни бури.

Промяната може да има тежки последици, които се отчитат далеч отвъд Амазония.

Тропическите гори абсорбират повече от глобалния въглерод от която и да е друга екосистема. Но когато са подложени на стрес, те поемат много по-малко - в особено сухи години Амазонка дори е отделила повече въглерод, отколкото е абсорбирала, отбелязват авторите.

Тъй като глобалните температури продължават да се покачват, всеки спад в способността на Амазонка да съхранява въглерод може да ускори затоплянето в световен мащаб. Всъщност, може дори да допринесе за него. През последните години части от някои дъждовни гори преживяха тежки пожароопасни сезони, причинени от жега и суша, което доведе до отделяне на големи количества въглерод и стрес за екосистемите им.

Случващото се в Амазонка може лесно да повлияе и на други гори. Авторите ясно посочват, че дъждовните гори в Западна Африка и Югоизточна Азия може да се сблъскат с подобни рискове с покачването на температурите, в зависимост от скоростта и мащаба на намаляване на емисиите.